Юрий Алексеевич Гагарин е роден на 9 март 1934 в Клушино – село западно от Москва. Той е третото от общо четири деца в семейството. Родителите му работят в колективна ферма. Баща му е дърводелец, а майка му – млекарка. „Красиво беше нашето село, пише Ю.Гагарин в книгата си „Пътят към космоса“. През лятото всичко е зелено, през зимата – в снежни преспи. Случваше се да се качиш тайно на покрива, вдигнеш глава, а там – чиста синева…Струва ти се, че би се потопил в тази красота и би заплувал към хоризонта, където се срещат земята и небето…“ 
Когато Юрий е на седем години нацистите нападат СССР и баща му се присъединява към армията. Три години по-късно той става свидетел на аварийно кацане на съветски изтребител в поле близо до дома му. Надупчените от куршуми криле и покритият с медали пилот се запечатват в съзнанието на десетгодишния Юрий. Години по-късно той си спомня: „Ние, момчетата, искахме да сме смели и хубави пилоти. „След войната семейството му се мести да живее в малкото градче Гжатск.
В училище се увлича по авиомоделизъм. В гимназията Гагарин решава да учи за техник и посещава техническо училище в предградията на Москва. 1951 постъпва в Саратовския индустриален техникум. Веднъж в техникума му възлагат да напише доклад за труда на основоположника на космонавтиката руския учен Константин Циолковски, посветен на ракетните двигатели и космическите полети. Циолковски преобърна душата ми, писа Гагарин. Доклада си завърших с думите на учения: „Човечеството няма да остане вечно на земята, но в гонитбата за светлината и пространството най-напред плахо ще проникне извън пределите на атмосферата, а след това ще си завоюва цялото околослънчево пространство. Прочетох го и почвуствах как трепна сърцето ми и заби по-силно“.
Живо интересуващ се от авиация той се записва в авиационното училище в Оренбург. В този град той се запознава с девойката Валя Горячева, за която по-късно се жени. Съвсем скоро след като е постъпил в авиационното училище става очевидно, че младият Гагарин е роден за пилот. Предлагат му да остане като летец-инструктор в училището, но той моли да го пратят да служи в Задполярието. Там се ражда дъщеря му Елена. Втората дъщеря – Галина се ражда през 1961 година в Москва.
По-късно Юрий Гагарин си спомня: „Завърших авиационното училище и станах летец-изтребител и не мислех, че някога ще стана първи в космоса. Такива мисли нямаше. Може би някъде в дълбочина имаше мисъл: „Ех, да можех поне веднъж да полетя натам! „След като завършва през 1955 се присъединява към съветските военновъздушни сили. На 4 октомври 1957 година в СССР е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята. Учените започват сериозно да обсъждат възможността за полет на човека в космоса. Идеята за космическите полети увлича много летци и през септември 1959 година Ю. Гагарин пише рапорт с молба да го зачислят в отряда на космонавтите.
Отрядът е сформиран през пролетта на 1960 година. Всички зачислени в него 20 летци се преместват в Москва и започват тренировки. 12 април 1961 от космодрума Байконур е изстрелян „Восток-1“. 108-минутният полет на Гагарин се превръща в историческо събитие. Новината светкавично обикаля света.
На мечтите на Юрий Гагарин не им беше съдено да се сбъднат. На 27 март 1968 година той трагично загина в авиационна катастрофа при изпълнение на тренировъчен полет. Една от последните бележки в дневника на Гагарин. „…Селища на Луната, пътешествия до Марс, научни станции на астероидите, връзка с други цивилизации – всичко това е бъдеще. Макар и не толкова близко, но реално.
Та нали то се опира на вече постигнатото. И няма да се огорчаваме, че ние с вас няма да станем участници в далечните междупланетни експедиции. Няма да завиждаме на хората от бъдещето. На тях, разбира се много ще им провърви. За тях ще стане привично това, за което ние можем само да мечтаем. Но и на нас ни се падна голямо щастие. Щастието на първите стъпки космоса. И нека потомците завиждат на нашето щастие…“ .
В търсене ново напред да вървим
и нека да пазим завета любим…
